„
Аладин, с вълшебната рикша” чакаше с надежда, но по възмутената ми физиономия веднага е схванал, че нещата не са наред. Аз ядно занареждах, че такива скъпи цени е невъзможно да плащам и не искам такси, а най-обикновен автобус. Утре отивам направо на автогарата и на място ще решавам. И не намирам чак такъв проблем в това пътуване, щом като моят домакин ми беше дал указание да взема автобуса от Делхи. След около два часа да сляза на Котпутли, а той ще ме посрещне. „Лесно е!” - точно така завършваше имейла.
„Добре, добре” – не се възпротиви шофьорът, усетил че цялата съм в гняв. Настоях, най-после да си изпия сутрешното кафе, че вече се стъмваше. И вода не бях пила още.Движехме се по централните улици, но освен малко по-представителни сгради и по-често срещаните големи чисти витрини на търговски центрове, друга разлика нямаше. Стоки, сергии, боклуци събрани на големи купчини и гъмжило от народ. В дясно зърнах просторно заведение, мисля че беше на “BIG BURGER” и веднага се вкопчих в това познато нещо – „ Кафе, кафе...”- сочех натам, но следвайки своите намерения шофьорът не спря. „ О mam, не! Това е много скъпо кафе, това е за богати хора!”- беше категоричен и подминахме. Наистина не след дълго, спряхме пред едно мизерно, тъмно дюкянче, в което продаваха чай, кафе и други дреболии.” Ето кафе – едно за теб и едно за мен - може ли?” - обърна се назад мъжът и ми се усмихна с очарователна усмивка № 1. Подадох му банкнотата и той се върна с две големи картонени чаши разредено нес-кафе.
И досега в Индия не съм успяла да пийна хубаво кафе. Но чаят с мляко и подправки е чудесен, особено когато не е за продан.
Стояхме до жълтата рикша на улицата, пиехме сладката кафява течност, аз си пазех раницата а той грижовно пазеше статива ми. Беше вкусно кафе. Сега разказваше повече за семейството си, за децата, за това, че индийците са дълбоко религиозни хора и зачитат традицийте. Разпитваше ме, но не можеше да проумее свободните нрави на Европа. Как е възможно жени да раждат и отглеждат сами децата си. Семействата да се развеждат, а мъж и жена да живеят заедно, без да са женени. И беше напълно искрен във възмущението си. Опитваше се, но не можеше да разбере тези „разпуснати” нрави. Наистина, тук повечето хора не ги възприемат.
Вече привършвахме с кафето и приказките, когато той небрежно посочи към отсрещната врата. „А, мадам – ето, тук може да си купите билет за утре. Нали искате с автобус. Това е много добра туристическа агенция, много сериозни хора, познавам ги отдавна!” Погледнах неуверено към светлата чиста фасада. Голяма стъклена витрина, красиво аранжирана и облепена с надписи на предлаганите услуги. Картинки на самолети, автобуси и коли. „ По-сигурно е мадам, когато предварително си купите билет. Наистина пътуващите са много и автобусите препълнени. Да отидем, да попитаме, а?”
Е, добре! Разбира се че влязохме. Помещението беше светлобоядисано, просторно, с окачени по стените географски карти и рекламни постери с красиви пейзажи. На масата, под стъклото - изпъната карта на Индия и снимки на известни места. По тях доволно се усмихваха светлокожи туристи. Изобщо цялата обстановка предразполагаше към приятно пътуване. Само да посочиш къде.
Щом влязохме, веднага ме сложиха да седна на стол. Този табиет го забелязах навсякъде, където трябваше да плащам. Първо те настаняват удобно, после предлагат вода или чай, малко ласкави, топли погледи и едва тогава можеш да кажеш за какво си дошъл. Опитах на няколко пъти да заговарям от крак, не не се получи.
Седнах на стола и обстановката малко ме поотпусна. Трябваше да почакам приветливото момче, да приключи разговора си с другите клиенти. Те бяха мъж и жена, на средна възраст и видимо от заможно семейство. Уточняваха някакво свое пътуване. Това допълнително ми даде увереност, че може би този офис е наистина добър. Светлата стая, любезното момче и солидните клиенти ме обнадеждиха.
Като разбра какво искам, без да усуква, деловото момчето веднага ми предложи пътуване с автобус. Тръгва утре сутрин рано за Джайпур. В 6.30 ще ме вземе от хотела и ще спре в Котпутли за където бях аз. Цената ми се стори приемлива – 1500 рупии, несравнима с предишните две предложения. Реших, че това е добър вариант, за да не се щурам пак из тъмните дебри на Делхи и приех. Момчето се свърза по телефона с някого, потвърди с О.К. Копира страница от паспорта ми, не разбрах защо, но често го изискват. Издаде ми билет със сериен номер, дата и час на пътуването и аз недоверчиво платих. В отговор, той подаде визитката на фирмата си, показа ми адреса на сайта и препоръча да погледна за другите услуги които предлагат. „ Работим с цял свят” – похвали се той.
Хотелът ми се оказа съвсем наблизо. Направихме малко кръгче и се озовахме на познатото място. Разделих се с моя приятел, който цял следобяд търпеливо ме развеждаше и возеше за нищожна сума пари и пак се запитах – къде е уловката? Или съм прекалено мнителна !?
Вече беше доста късно, утре рано път ме чака, та затова само се отбих до рецепцията да си платя нощувките. „Платено е, мадам!”. Как така –платено, има грешка, аз не съм плащала! „ С кредитната карта, мадам!” Каква кредитна карта, с нея само съм резервирала, може би оттам са си взели парите, макър, че условията на сайта не са такива. Позачудих се, усъмних се за грешка, поразмислих, но нищо не можах да измисля. Попитах още веднъж, но администраторът пак се поклони с любезната си служебна усмивка и отново ме увери: „О.К. мадам, всичко е платено. С карта, мадам! Приятна вечер!”
Уморената ми глава отказа да мисли. Оставих го за утре. Прибрах се в малката стаята без прозорец. Заспивайки се размечтах, как утре рано сутринта на мърлявата тясна уличка пред хотела ще кацне голямата бяла птица, с форма на автобус. Вътре пълен с чисти, розови, пълнички туристи, поели към забележителностите на древен Джайпур. Ще се повозя малко с тях, в позната обстановка.За няколко часа няма да се страхувам да не ми грабне някой техниката и отнесено ще гледам през прозореца към Индия...
А дали ще дойде някой да ме вземе?
