 |
Проектирана от Frederick William Stevens, декорирана от местни арт- ученици и занаятчии. Напълно завършена през 1888г., в чест на Златният юбилей на Кралица Виктория. От 2004г. Е под защита на UNESCO, като световно културно наследство. http://tripi.bg/articles/show/82
|
 |
----------
|
 |
----------
|
 |
----------
|
 |
----------
|
 |
----------
|
 |
Тези нетипично облечени жени обаче, не разбрахме какви са.
|
 |
----------
|
Обикаляхме до вечерта из жегата, по улиците с изумително красива архитектура сгради, черни таксита и забързани хора. През цялото време се озъртахме с надеждата, че в такъв огромен град, в центъра му, би било абсурдно да не попаднем на някое малко, уютно бистро, което да ни предложи по халба лека, студена пенлива биричка. Но така и до вечерта – нищо. Подминахме само един McDonald’s – нещо като с масички отвън, където можеш да седнеш и да изядеш един сандвич с вкус на индийска храна.
Е, жаждата вече ни обсеби съвсем, принуди ни отчаяно да мислим само за това, да съсредоточим всичките си усилия само в една простичка цел – къде да си намерим бира. Нито бистро, ни малко ресторантче срещнахме.Из дюкянчетата и в супермаркета не продават изобщо алкохол, та питахме и ни упътиха към специализираният WINE-shop. Има ги из цяла Индия, единствените места, където можеш да си купиш алкохол и то ограничено. Запътихме се натам, вече от нетърпение подтичвайки... Сбрали и последните си остатъци енергия след изтощителният ден, но силно жадуващи и концентрирани в целта. Бавно се стъмваше...
Тука-там, тука-там – открихме го – осветен, с решетки тип ”хармоника” и тълпа мъже, загубили търпение, струпана около него. Успяхме да се доберем в последните минути – но вече приближавайки се, виждаме как почти под носа ни, шумно запритваряха решетките, а навалицата от мъже взе да се сплъстява, грубо скупчена, притеснена от това, че вероятно ще изгуби вечерното си питие. Недопустимо бе подобна мисъл и да ни мине през главата. Уверени, решени да успеем на всяка цена... Загубили благоприличие, добри обноски и уважение към местните нрави, ние – двете бели европейски дами – без да си разменим дори и по един колеблив поглед, дружно, нахално и безцеремонно направо се втурнахме и позиционирахме най-отпред, възможно най-близо до стиснатият от решетката тезгях.
Та тогава – наше чудо! Невиждано! Всички мъже отстъпиха, сториха учтиво място, отвориха път до мечтаният тезгях, а продавачът се усмихна приветливо / все едно изрече „Сезам, отвори се!”/ и ни запита какво бихме желали - уиски, ром, вино или... Ние веднага – две бутилки бира! Цял ден жадувана и лесно завоювана накрая, та чак като мираж достъпна. Увиха ни студените бутилки във вестник. Отнесохме ги в скромната стая на хотела. Тя бе обзаведена с най-необходимо за умореният пътешественик – твърдо легло, застлано с чаршаф. Завивка трябва да си имаш. И масичка за бирата..
Седнахме върху леглата си и пушейки, без много думи, довършихме приказката за Бомбай.
Градът отвън полека притихна и се умири. Заспах в горещото, безпаметно и бързо. Сънят притисна всичките ми уморени сетива...Сънувам жадно... Усещам леки, плахи, ситни, боязливи стъпки по изтощеното си тялото ... Заспалите неврони отказват повече да дават обяснение на грохналото ми съзнание. Удрям им един камшик! Насилвам ги и заповядвам, защото винаги трябва да сме нащрек и те се пробуждат! Отварям очи, повдигам тежко глава и зървам тъмни, пъргави силуетчета с дълги опашки – тупур-тупур , нагоре- надолу обследват измореното ми тяло,мен! Плъхчета любопитни!
Щом помръднах – изпокриха се – страхливи любопитковци. Удивително е как чевръсто изкачват гладките стени на стаята и се шмугват из тесните процепи на вътрешните прозорци към коридора. И така, няколко пъти.
Достатъчно добре се разсъних, за да осъзная, че те печелят играта. Остатъка на нощта будувах, осуетявайки нахалните им, дръзки набези и стремежи на всяка цена да се поразходят из спящото тяло на спътничката ми, или ако не това, то да поровят из раниците и да пошушкат из остатъците от храна...
Оф!Съмна се най-после. Протяжно утро беше. Момичето до мен се събуди и сънено излезе в коридора, тръгна към банята – „Rat –ra-a-a-at!” – разцепиха се виковете и в ранното утро на хотела. Така завинаги запомних английската дума за ПЛЪХ.
