Лодките на Гоа

Лодките...

За Гоа

    След кратките, но емоционално богати преживелици  из града на филмовите мечти – Момбай, поехме още по на юг.

    Рано-рано сутринта,  преди още да се е съмнало съвсем, се изнизахме от хотелчето на досадните плъховете и потънахме из тъмното, на път към близката гара. Градът все още спеше – тих и спокоен. По пътя, изненадани, се наложи да заобикаляме многото народ - цели семейства, удобно налягали из тротоарите. Изглежда, чувствствха се тъй уютно, като в собствен дом. Ей така, свободно, на открито, само върху лека постелка. Около тях -  скромен преносим багажец: някоя съдинка за готвене, бохча с дрехи и някакви малки дребни нещица скътани  встрани,  неценени от никого, освен от този, на когото принадлежат...

     Нашият материален свят веднага би въздъхнал тъжно и лениво, с недоосъзнато и неискрено съжаление за „горките, които си нямат нищо...” Но по-скоро за да приласкаят своето жадуващо за съизмерение его. Който има повече  е по- ... И да се самоочароват за пореден път от себичната си състрадателна и великодушна природа.

      Не мисля, че спящите особено ги вълнуваше ...Живееха си мирно, предпазени  на  колебанията   между „лила”, „пепел от рози” или  подходящият нюанс червило на “AVON”  за „още по-изкусителни устни”...     

      Влакът ни заклатушка познато и ритмично към  прочутото туристическо място – Гоа.

     Кой не се е размечтавал с  поглед, отнесен по картинките с изумрудено синьо-зелен океан, широка бяла плажна ивица и стройни грациозни палми надвесени отстрани. За това място, мълвата носи слух  за буйни, горещи  24-часови купони, омаяни от алкохол, безвремие и ганджа.

      За индийците, това е мястото, където можеш да видиш чуждостранници - непонятни млечно-бели човеци, порозовели до червено от лакомо поглъщане на топли слънчеви лъчи.И жени – женски, отпуснати мързеливо върху шезлонги, небрежно изложили красивата си розова голота на припек. Мястото, събрало други хора, с различна култура и поведение,  друг свят...

      Е, стигнахме до тук, до Мадгао. Беше късно вечерта, та само изхвърлихме набързо раниците от гърба си в бунгалото; а то бе на брега на океана и хукнахме освежени към плажа и вълните.Тук бирата вече си беше в изобилие. Смело и жадно поръчахме по една голяма, студена бутилка „Кингс фишер”.

      Широка, много дълга плажна ивица и докъдето поглед стига – светлинки. Слаби, мъждукащи но живи, осветяват тъмни силуети на скромни дървени барачки, къщички, ресторантчета, разхвърляни свободно съвсем близо, почти по белият пясък. Вече е мръкнало и сме като в картинката от рекламните брошури... Само дето наистина усещаш опияняващият мирис на море, чуваш вълните как шумят монотонно и вятъра подухва свободно около блаженото ти, уморено  тяло...

    На сутринта тръгнахме да опознаваме мястото, на което се бяхме озовали. Туристическо! Гледам в светлото и не мога да повярвам на очите си! Май  че не съм в Индия!

   Същите пухкави розови германци, лелички в ярко-щамповани плажни рокли, изпънати двойки англичани, дошли на изгодна почивка се шляят безбрежно из слънчевите улиците...       Досущ като всички други туристически мяста в света.

   От двете страни на пешеходната зона се продават същите сувенирни фланелки, само ликът на Че Гевара и Ленин е заменен с този на Махатма Ганди и Буда. Немска пекарна предлага европейски сладкиши – английски чай и френски кроасани. Супермаркетът е с „Ла ваш кири”, сирене „Президент” и пухкав тостерен хляб. Предимно продукти на мулти-брандове. Защото бихте желали навсякъде по света да се чувствате  толкова удобно, като у дома си и нищо да не ви липсва. Дори и храната с която сте свикнали? Е, малко е прекалено топло тук, а и въздуха – малко е задушно, но пък е много, много евтино и изгодно!

     Малките ресторанти наоколо се надпредварват да предлагат италианска пица, бифтек и всякакво интернационално меню. Единственото, което можеш да правиш тук, е да харчиш парите си от скука...И да си въобразяваш, че това ти носи удоволствие от почивката... А можеш и да преяждаш с всякаква храна, имитация на световноизвестни кухни. Е, само че плодовете са местни - типичните тропически вкусни. Да, можеш и да се излежаваш с часове върху чистият ситен бял пясък, да поплуваш в топлото море, да хапнеш евтини омари, да си купиш някой дребен сувенир и евтина, нискокачествена дрешка, обагрена с „естествено багрило” И след около седмица престой, туристите започват да стават малко по-червени, малко по-дебели, вечер скучаят, седнали пак в ресторанта на плажа, край  морето и взирайки се в тъмното с надежда да открият някакъв полъх от романтиката, за която са прочели из брошурите. Изтощени от слънцето и лежането на плажа...

   Местни, а и не само, хищно обикалят, дебнат, излъскани в нови дрешки според възможностите си и те по европейска мода. Заговарят , навират се усмихнати и ведри, подхващат приказка в движение и щом вещият им нюх долови чувствителната душевна нишка на плячката, ловко сграбчват темата и се превръщат в нейни гидове, гардове, шутове и още от каквото там има нужда.Срещу скромни суми, комисионни и други дребни облаги...