Здравата просторна къщата беше построена още от дядото, чиито портрет, украсен с цветя заемаше почетно място в една от спалните. Обособена бе в две самостоятелни крила – по едно за двамата братя.
Те, на свой ред, сговорно живееха тук със синовете, снахите и внуците си.
А пък стогодишната баба , всеки ден помиташе свойта малка част от двора .
Като ме видеше, осъзнавайки че не разбирам думите и, все обясняваше с жестове, че всички
тия хора тук, че тя ги е откърмила. Но сега е много стара – поклащаше глава – краката не я държат,
та вече не може да ходи много...
Рано сутрин, още преди изгрев слънце, домът се пробужда. Първо животните замучават неспокойно и гладно, а това е неотменният будилник на стопанките.
Жените от къщата вече са на крак.
Мълчаливо, безшумно с отмерени и кротки движения, се заемат с обичайните си задължения.
В утринният сумрак тъмните им посивели фигури като сенки леко се разнасят из двора. Скоро просветлява съвсем. Сега само ритмичен звук от тънки струйки мляко и птичи
песни се омесват в умиреният двор.
Денят вече е дошъл и настанил първите се слънчеви лъчи в просторната открита кухня-дневна.
Младите снахи начупват дребни съчки от струпаните до стената вършини и разпалват
огъня. Първо се приготвя чая. На хинди „чай” е „цай”.
Уточнихме го още преди да се омотаеме в английския.
Интересно, но се срещат някои подобни общи думи с българския.Това е традиционната напитка за цяла Индия, кафето почти не се предпочита.
Превъзходният домашен чай го приготвят с мляко, вода, захар, счукано коренче от джинджър
и също малко смлян черен пипер, полезен за дишането, както поясниха.
Кипва се няколко пъти, прецежда се и всички се заемат с чашките си...
Пият го с наслада, в кратките почивки сутрин и надвечер.
Мигове на притихнало свежо утринно спокойствие и идва часът на децата.
Започват да пристигат едно по-едно, гушват се още сънено, но за малко у майките си и след
това наскачват с цялата си шумна и жива енергия, насъбрана в съня.
Време за обличане не се губи, защото забелязах, чевсички спят с дрехите си.
Младите жени, Субита и Мина се оказаха сестри, омъжени за двамата сина от едната фамилия. Това е моето семейство-домакини. Децата са общо четири – деветгодишното засмяно момиченце на Субита, и палаво момче на дванайсет, с четиригодишни брат и сестра - близнаци на другата сестра. Те се грижеха толкова единно и заедно за тях, че мина доста време, докато разбера кое дете чие е. 
И докато близнаците волно тичаха и вдигаха олелия из цялата къща, че и по покрива дори,
по-големите деца се заподготвяха за училище.
Обикновено първо ги изкъпват сутрин на двора, с една кофа студена вода и шампоан, за освежаване. След това втриват в черните им косички специалното масло, от което те стават лъскави и послушно сресани. Обличат пораздърпаните си униформи и започва
голямото събиране. Намачкани, дрипави и измъчени от съзидателно усилие учебници и тетрадки, можеха да се видят из цялата къща...С малко препирни, плач и тичане
насам-натам из стаите, двете ученически чанти са приведени в необходимият ред.
По това време, вече е към 10 часа сутринта, Мина е изпекла вкусната купчинка чапати с масло.
Децата наобикалят огнището, сядат върху конопените чувалчета, пийват от съвсем прясното си
мляко и хапват току-що приготвени питки. Дребните закачковци-близнаци се боричкат в малките
си войни за надмощие. Моно и Иса слагат своите кутии с храна в чантите си и тръгват.
Всички деца носят обяда си отвкъщи. С пари на ръка почти не разполагат.
Пътуват с малък училищен бус, който обикаля прашните пътища из района и събира учениците.
В семейството ценят образованието, за това двамата посещават по-доброто частно училище в
близкия град, а два пъти седмично идва учител , който да помага в уроците. Отделно са задължителните, познати кандърми за домашни и упражнения преди изпит.
Междувременно из широкият вътрешен двор вече започват да щъкат и мъжете.
Те са направили обичайната си утринна баня, отвън в двора на площадката току до голямата
сонда за вода.
Това е задължителното време за къпане на всички мъже, независимо от сутрешния студ през декември. Из цяла Индия, до всевъзможни чешми, чучури, бидони, и източници на вода, можеш
да зърнеш енергично триещи се и побелели от обилна сапунена пяна мъже в бели препаски.
Един по един, спокойно, без бързане стопаните сядат на пода някъде из къщата, закусват и
заминават по своите си задачи. Обикновено свързани с работата във фабричката...
Жените продължават с домакинството - помитат, измиват съдовете с малко вода и пясък от
двора и след това се заемат с прането. Всичко се пере на ръка с домашен сапун и четка.
На чешмата пред голямата сонда , има тясна мраморна площадка с два камъка и кофа. Там
просват дрехата , насапунисват я и търкат здраво с четката. Правят го бързо, силно и сръчно.
След това изплакват с вода и толкоз! Простори и въжета няма. Намятват дрехите обикновено
върху храстите, оградата или на старата, висока, железна порта.
В един от оборите случайно видях прашна, заметната с найлон перална машина.
Обясниха ми, че да – това е сватбен подарък, обаче е повредена.
А и още тогава не можела да работи добре, защото водата съдържа много пясък, а тока е променлив и непостоянен. Перяха така, както го е правела и стогодишната баба на младини.
Само че сега в пластмасови кофа и с четка. Защото никой от тяхне изпада в ужас като зърне петно върху дрехата си и не крещи по децата абсурдното, сковаващо „Внимавай, ще се изцапаш!”
Тогава ми хрумна, колко безмислено – смешни сме ние с тия уродливи грижи за петната си.
Но това са цели индустрии. Какво щеше да прави леля ти Мария без тях...
Като поприключат около обяд с къщната си работа, жените преминават към полската.
Най-честообаче, помагаха във фабричката.
И тъй като манифактурата беше само с около 7-8 работника,
винаги имаше нужда от помощ. Обикновено те пълнеха пакетчетата със сушени, захаросани
плодове. Едновременно с това ги претегляха на най-обикновена стара везна с тежести. После прегъват целофановото пликче и го слепват в пламъчето на тънка восъчна свещица.
Помагат, докато денят се смрачи и понеже няма ток за осветление, работата приключи.
Настанало е вечерното време на грижи около животните.
И след това отново към огнището, чапати и нещо сготвено за вечеря.Мъжете пък прихождаха
само да се нахранят. Те се връщаха обратно в голямата си „мъжка стая” до фабриката, където
имаше компютър и телевизор. По тази програма се излъчваха само новини и религиозни
предавания на пеещи, танцуващи и проповядващи нещо гурута.
За кратко време вечер, сестрите поседяваха край огъня, разменяйки си някоя кротка
приказка от деня.
Успяваха да се порадват малко с игрите на децата си и уморени от дългия безличен ден да
заспят сами с мечтите си...
