Неусетно се стъмни съвсем и вече не се виждаше добре, та се прибрахме в голямата открита квадратна кухня, със звездното небето. Дошло беше време за вечеря.
Двете млади жени отидоха край едното огнище и запалиха огъня. Едната от тях донесе чувалче с брашно, седна на земята, запресява брашно и замеси тестото. Другата влезе в малка сумрачна стаичка, обзаведена само с два-три гранитови рафта и газов котлон. Върху тях имаше три или четири тенджери, чайник, един голям тежък тиган, няколко купички, чаши и широки кръгли тави, приличащи на подноси, всичко от алпака, нечупливо. Разнообразие внасяха малкото различни порцеланови чашки с липсващи вече дръжки. На стената висеше алуминиев чирпак със закривена дръжка, също дървена лопатка за разбъркване и пластмасова цедка за чай и мляко. По рафтовете имаше наредени още, пластмасови буркани със захар, сол и малко подправки.Това бе всичко. Достатъчно за едно домакинство.
Децата също насядаха край огнището или по-скоро се завъргаляха немирно около него. Направо върху каменният под, бяха разпръснати няколко конопени чувалчета, които всички ползуваха за сядане.
А това са най-темпераментните и жизнени деца, които напоследък съм виждала. Дребни, жилави и пълни с енергия. По никакъв начин необезпокоявани от майките си, те се влачеха по пода с някакви парцали, играеха си с разни счупени моливи, хартийки и въженца, боричкаха се шумно, скачаха,крещяха и никой не им обръщаше особено внимание. Специални играчки за тях не видях, освен една мръсна плюшена кукла на рафта, заприличала вече на плашило. Не забелязах и някое от тях, или някой да си мие ръцете преди ядене. Никой не ги уморяваше със забележки и досадни наставления – внимавай ще се изцапаш, ще скъсаш ризата или стига сте крещяли, не се катерете. Пълна свобода, освен когато трябваше да бъдат усмирявани в детските си битки.
За мен предвидливо донесоха и вторият стол в къщата и седнах край огнището, мъчаливо наблюдавайки този изумителен за мен, съвсем различен свят...
Поогледах, поогледах и естественото ми любопитство надделя. Реших да остана...
Идвам в Индия с желание да не съм обикновен турист, за кратко. Искам да опозная живота на хората тук. Това е една древна, многолюдна и голяма по площ страна с народ, изповядващ много религии и говорещ различни езици.За история, площ, население, храмове, религии, растения и животни можеш да си прочетеш. Можеш да намериш и още всякаква друга информация, обаче за да почувстваш и „помиришеш” тази страна, трябва да поживееш сред хората й.
С удоволствие правя нетенденциозни снимки от бита и всичко интересно което ме впечатлява. Нямам целта и правото да сравнявам, коментирам и оценявам. Имам възможността да опознавам , уважавам и зачитам.
Заживях с тази многолюдна индийска фамилия и ден след ден, те с интерес опознаваха мен, а аз се радвах на тяхното гостоприемство и научих наистина много за начина им на живот.
Разбрах, и че езиковата бариера наистина е бариера за словесното общуване, обаче е възможност да наблюдаваш и следиш повече действията и маниерите.Думите често служат за заблуда, но постъпките са по- сигурни, по-истнски....
Друга, от по-възрастните жени запали и огъня в срещуположното огнище и тя забърка същото тесто. Започна приготвянето на традиционното „чапати”.
И тъй като почти всички продукти произвеждат на собствената си земя, първо брашното се пресява, за да стане пухкаво и фино и омесват тесто само с вода и сол.След това жената сръчно го разстила с малка точилка върху специална, плоска, кръгла дървена поставка. Получава се много тънка питка и веднага я мята върху нагорещената вече, обла, метална, леко вдлъбната съдинка. За минутка от едната и после от другата страна, питката се запича леко и веднага се прехвърля в живия огън. За секунди бухва, надува се, домакинята я щипва с машата и започва да трупа вкусна купчинка „чапати”. Ако огъня затихне, взима специалната метална тръба и духва в него, той веднага задимява, залютява на очите и веселите пламъчета отново се оживяват.
В това време, в кухнята, в големият тежък дълбок тиган, другата жена приготвя зеленчукова манджа, задължително с разнообразните му подправки и чили – много люта зелена чушка. Обикновено основното съдържание е картофи или моркови, зеле, домати, крехък зелен боб и грах. Прибавяха и зелени листа от различни растения, непознати за мен.
Щом ястието е готово, започва яденето. Те не сядат всички заедно около масата...Върху широките тави от алпака, в единя край слагат 3-4 чапати, намазани с масло, на другата се изсипва готвеното. В отделна купичка се слага кисело мляко, подправено с кимион или захар.Само жените нареждат храната, а всеки си взима голямата тава-чиния и сяда да яде. Прибори не се ползват. С лявата ръка придържаш чинията върху скръстените си крака, а храната се докосва само с дясната ръка. Тук са убедени, че ако яде храната с прибори, то не изпитваш нужното уважение и респект към нея и тя губи много от вкуса си. За това в къщата нямаше вилици, а само две малки лъжички изпаднали в немилост, с които децата се забавляваха отвреме-навреме .
„Не я ли пипна с ръката си, храната ми няма вкус.” – чувах после от много индийци, които се шегуваха със западноевропейските табиети, твърде разточителни в използуването на дълги редици прибори и инструменти за хранене.
Жените и децата се настаняваха, скръстили крака върху чувалчетата близо до огнището, а мъжете обикновено сядаха с гръб към тях, на разстояние, или посаме в някоя от стаите. Субита, по-религиозната в семейството, сутрин първо се изкъпва, след това взима чинията с ястието си , слага я в малкото олтарче на своя Кришна. Дърпва завеските, скръства ръце като за молитва, повтаря някакви думички и след това започва да яде. Обясни ми, че първо трябва да нахрани своя бог.
Всички ястия, които се готвят тук са само зеленчукови, вегетариански. Месо и яйца не приемат. Вкусните питки „чапати” се приготвят с брашна от различни видове зърна. Също масло и мляко от животните. Кисело мляко се прави, но по друг начин – като прясното се разбива със специално приспособление на въженце и не е така гъсто като нашето, но има същият вкус.
Също ряпа, фъстъци, сусамени сладки и плодове. Климата позволява целогодишни реколти и хората се хранят само със собствено произведена продукция. Купуват си само чай, захар и сол. Два пъти на ден – късно сутрин и рано, привечер, жените запалваха огнището, приготвяха „чапати” и тези прости, но изобилни в подправките си манджички..
***************
