Като реших да остана, трябваше да се приспособявам.
Пет дена обаче не събрах кураж да се изкъпя със студена вода в банята с кофа,
както правеха всички жени.
Пет дена не си смених връхните дрехи, за да придобият подобен на техните вид
и да не блестя чак толкова.
Поне седях на стол, но в скута си внимателно закрепях тавичката с чапати и купичка люта гозба.
Всички се хранеха с ръце и аз също успявах . Обаче - те само с дясната, а аз едва се справях и то помагайки си и с лявата ръка.
И тъй като не знаех кое е прието за добро държание и кое не – първите дни кротувах,мирувах,
повече наблюдавах, по-малко шавах, за да мога да се ориентирам...
Всичките ми притеснения и вълнения се оказаха неоснователни.
Сега дори се срамувам от това, че съвсем грубо, несъзнателно омешах материалната оскъдица на
бита с духвността и съзнанието на хората.Отношението им бе чистосърдечно и добронамерено.
Любопитството в начало си беше съвсем естественото, заложено в човешката природа,
но у тях не бе прието да се прикрива.
Можех да вляза в която искам стая и свободно да разглеждам каквото ми хрумне.
Нищо не се заключваше, освен кухнята заради котките.
Братовчедките от другата фамилия не мирясаха, докато не се съгласих да ме отведат и
покажат тяхната част от къщата.
Навсякъде чисто, пометено и с малко основно необходими вещи – няколко легла,
ракла за дрехи, масичка, съдовете в кухнята и огнище. Това е всичко.
Тук живееха петте сестри и две по-малки братчета с родителите си.
Като най-впечатляващо украшение в дома, бе натруфено орнаментирана с разноцветни
завъртулки пластмасова поставка - портрет на Кришна.
Децата с гордост включиха да демонстрират вълшебната красота на разноцветните
мигащи лампички, и съпровождащата провлечена монотонна мелодийка.Тогава седнахме,
вгледах се и се заслушах...
Наистина беше очарователно...
След като ме разведоха из всичките стаи в дома си, излязохме отвън, сложиха ме на
стола за гости и поднесоха чашка чай.
Децата доволни, оживено бърбореха помежду си и аз разглеждах с интерес красиво
изрисуваните, къносани длани на най-голямата сестра.
А майка им току се завъртя, та се разрови из накамарените до стената купчини царевичак и
извади от там малка бутилчица индийски ром да ме почерпи.
Не съм сигурна че е само за гости-чужденци...
На втория-третия ден започнах да се убеждавам все повече в тяхнато безкористно
гостоприемство и доверчиво извадих лаптопа си от раницата.
Малчуганите, любопитни, не се отделяха от мен и бързо разпространиха новината.
Изведнъж в стаята ми се насъбраха всичките налични жени и момичета от двете фамилии.
Скупчиха се зад гърба ми и настояха да показвам снимки - на семейството, приятелите,
празниците и пейзажи от България.
Наблюдаваха съсредоточено и с жив интерес, а отвреме-навреме питаха с по една-две
думички и аз отговарях по същия начин. Обаче да призная, колкото успях, цензурирах шоуто.
Особенно след реакциите и възклицанията, когато видяха безобидна снимка на Коце – прегърнал
здраво две чужди булки. Това за тях беше неприемливо.
Казаха, че е недопустимо да докосваш свободно чужда жена.
Едва сега намерих обяснение, защо оня стреснат, изпънат младеж, дето ме посрещна, не ми
помогна с раниците.
Така и никога не се осмелих да покажа снимки от нашенските партита.
Като приключихме, на свой ред Мина и Субита наизвадиха своите сватбени албуми.
Някога оформени луксозно, с подвързани страници, в малко куфарче от червена кадифена хартия,
сега бяха попридобили леко парцалив вид от многократно немарливо разгръщане.
За индийците женитбата е най-важното събитие в живота
Вторият въпрос, след като те попитат
за името ти е женен ли си? Почти няма разводи. Тук женитбата е грижа и дело на родителите и по-специално на бащата. Дъщерите и синовете естествено приемат избора на своите родители за най-добър.
Един ден Субита разказа за традициите им: Когато нейният баща научил, че голямата дъщеря има кандидат-жених, той първо разпитал за семейството му.
И тъй като родният дом на сестрите е на около 600км от тук, дошъл със свои приятели,
наобиколили района и внимателно проучили рода, поразпитали и съседите, с добро име ли се
ползува той.
Докато се уверил, че момчето е от добра, подходяща фамилия.
Едва тогава се съгласил да приеме бащата, сина и роднините им, да преговарят за сватба.
След дълга подготовка, следва традиционна церемония – взимане на булка, даване на дарове и
пари , много-много гости и два-три дена ядене, музика и танци.
Булката е облечена в най-красивото сари, което семейството може да си позволи.
Сватбените сарита могат да се купят и за 6000 Rs но видях и за над 20 000 Rs.
Това е приказно разкошна, ръчно бродирана и богато везана с камъни дреха, изтъкана от
най-фина коприна за най-тържествения ден в живота на жената.
Обикновено майсторите влагат месеци ръчен труд за изработването на едно такова сари.
На този ден обкичват булката и с цялото семейно злато, предавано и добавяно през поколенията.
На този ден тя е принцесата, а „принцът” наистина пристига според обичая на бял кон за нея.
Отвежда я в къщи и започват пищните тържества подчинени на определени ритуали .
Тук с около 500-600 гости.
Така омъжили по-голямата сестра за по-големият брат, а след около година вече решението
било по-лесно. И сега живеят задружно двамата братя, с двете сестри.
В голямото семейство видимо цареше разбирателство и ред, поддържан ръководен и подчинен по йерархия на бащата. Той взимаше всички решения, той държеше и парите.
Дори ако жената поиска да посети родният си дом, първо трябва да попита съпруга си, а той на свой ред бащата. И тъй като не е прието омъжена жена да пътува сама, налага се или мъжът и да я придружи или обикновено идва един от братята и, да я вземе и после да я върне обратно. „Ама защо, недоумявах , опасно ли е да пътуваш сама?”
Не, не е опасно, просто не е прието.
И се случва твърде рядко дъщерите да се връщат в бащината си къща...
И така в добре поддържан патриархален ред, фамилията живееше спокойно и сговорно.
Сестрите почитаха своите съпрузи, защото това бяха „техните” мъже.
Необичайно за мен бе да наблюдавам как 30-35 годишни мъже се подчиняват и съобразяват
единствено с решенията на баща си.
Като всеки човек озовал се „по право” на трона , той ръководеше с твърда увереност в
непогрешимостта на собствените си възгледи и мироглед.
Малката фабрика за сушени плодове, която беше построил и наследената земя около нея му
даваше достатъчно добри възможности да осигури голямото семейство със стабилен и
уравновесен живот.
Така както са правели вероятно и дедите му.
Живееха скромно, но тук климата позволява целогодишно реколти от зърно и зеленчуци.
Всичко необходимо с което се прехранваше рода.
На другата сутрин братовчедките ме подхванаха за ръцете и ме задърпаха отново към
техния дом - да разгледам и техните снимки. Добре, добре – съгласих се без много кандърми,
защото обикновено бяха толкова упорити, че не ми даваха избор. Пък и сигурно са интересни
снимки от детството им, от училище..с приятели...
Настаниха ме на голямото плетено легло в една от стаите, насядаха и те удобно около мен и
най-малкото момиче донесе същото, облепено с червена кадифена хартия куфарче за снимки,
каквито имаха Мина и Субита...
Отворих го и ...изненада! Еднотипно оформен „ WEDDING day” на първият лист.
Същите елипсовидни, винетирани със стилизирани цветя прозорчета за снимки.
Същите двойки сини делфини и розови пеперуди. Само че от снимките ококорено гледат
малко три-четири годишно момиченце и не много по-голямо момченце. Разгърнах следващите
страница и видях двете деца, накипрени в разкошни празнични мънички дрешки като главни
участници в някаква церемония... Обърнах учуден поглед към момичетата. Какво е това?
Ами сватба! - и занареждаха вкупом – това е нейната сватба. Тя е омъжена, тя е омъжена, тя-също.
За тези трима братя – и сочат към снимките... Та как, изумих се аз, погледнах ги стреснато и
помислих че не съм доразбрала нещо. Най-голямата сестра от тях изглеждаше на не повече от четиринайсет.
И всеки ден си ходеха на училище...
Такава е традицията тук, от векове – обясниха ми момичетата, смеейки се на учудената ми
недоумяваща физиономия.
Когато се намери подходяща партия, церемонията се извършва независимо от годините.
Да, преди няколко години са успели да омъжат трите по-малки сестри, за тримата братя –
все добри момчета, които сега вече работят.
„Булките” обаче живеят при родителите си и ходят на училище докато пораснат
и завършат образованието си. И едва след това заживяват със съпрузите си.
А на двете по-големи каки, сватбите предстояха сега.
Най-голямата сестра, вече приключила с училището, сега ходеше на курс за козметичка.
Похвали ми се и с подарък от бъдещият жених – сватбена гривна с малки бели камъчета.
Събитието предстоеше само след месец.
Другата сега завършваше и гласяха нейната сватба за след два месеца по-късно...
Те очакваха това естествено и задължителено най-значимо събитие в живата си, като
най-важният празник. Това е най-голямото тържество организирано в тяхна чест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар